И ето, появява се това момиче Дебора. То иска да пише разкази с неочакван край. И ги пише. И те са момичешки. В тях почти винаги има някой, който е Единственият, Люнимият, Бившият, Перфектният.

Има повече емоция, от колкото логика, има повече вълнения, отколкото игри за интелекта. И точно това ги прави, тези на пръв поглед непретенциозни разкази, едно приятно, игриво, забавно, на места - причудливо и изненадващо четиво.

Калин Терзийски