„Заек в дъжда“ е дебютната стихосбирка на Елко Чернев.

Елко Чернев ми припомни времето, когато той, 16-17 годишен, изпращаше свои интересни творби в ученическото списание „Родна реч" на което бях 10 години главен редактор. Какво мисля за неговата позакъсняла първа стихосбирка, почти половин век по-късно?

В най-сполучливите от тези стихотворения виждам юношеска, даже на места - детинска, непритворена искреност, съчетана с любопитна, понякога изненадваща образност. За някои доста смели метафори авторът може да бъде поздравен. Лично на мене ми харесват такива негови лирични „хрумки“, в които той иска „да убие времето с борова игличка вместо копие", или да напомни, че заякът бяга не само от дъжда, но и от куршумите.

Сигурно на бъдещия читател ще допаднат и такива творби като: „На пейката пред гарата седя“, „Динозавърът“, „Деян Енев“, „До чашата пакетче чай", „Аз те обичах", „Дървото".... Радващ е фактът, че ги има и точно те дават лирически трепет на цялата книга.

Да пожелаем на „заяка да продължи да скача през дъжда"!

Георги Константинов