Основната цел на монографията „Задължителната защита на обвиняемия в българския наказателен процес“ е предлагане на доктрината и на практиката на обширен, задълбочен и изчерпателен научен преглед на института на задължителната защита на обвиняемия. С възможно най-голяма подробност е обърнато внимание на отделните хипотези на задължителна защита в наказателния процес, провеждан по общия ред. Направено е цялостно изследване на нормативната уредба на задължителната защита. Разгледана е българската наказателнопроцесуалната доктрина по въпроса.

Анализирана е значителна по обем съдебна практика както на трите редовни съдебни инстанции, така и на извънинстанционното съдебно производство по възобновяване. В нея са констатирани редица противоречия, при които е обърнато внимание на дискусионните въпроси и спорните моменти. Обсъдени са хипотези от практиката, които досега не са били поставяни на централно място и във фокуса на теорията. Съставени са предложения de lege ferenda в материята на задължителната защита.