Вторият том от поредицата „За правата вяра“ разглежда историческите събития в периода IV-VI век, като всеки един от тях е белязан със своите характерни лица и събития. Четвърти век е векът на Константин I и разгрома на армията на император Валент, пети век е векът на българския княз Атила, шести век е на император Юстиниан I.

През този период християнството успешно се разпространило в Европа, Мала Азия и северните африкански провинции на империята. Ересите, които непрекъснато разкъсвали неговото единство, пречели на нормалния и единен живот на църквите. Съзнателно и с много амбиция източните епископи успели да създадат два християнски центъра: Рим и Константинопол, съперници и досега. В края на IV в. епископ Урфила, гет, превел Библията на своя роден език и покръстил част от гетите. За целта използвал глаголическата азбука на скитския философ и космограф Етикус Истер. В края на V в. епископ Никита Ремисиански покръстил бесите, след което започнало масово строителство на църкви в Родопите.

След смъртта на княз Атила, българите масово се настанили в земите на южния бряг на р. Дунав. През VI в. император Юстиниан I създал българската архиепископия „Прима Юстиниана“ в рамките на диоцеза на Рим. След смъртта му Константинопол възприел стратегията на завладяване на епископиите и разрушаване на църквите, изповядващи завещаните от апостол Павел духовни знания.