„Всеки пациент поставя пред лекаря нови проблеми и може да бъде излекуван от своята невроза само ако му се помогне да намери свой собствен път за решаването на своите конфликти.”
К.Г.Юнг

През 1935 г. професор К. Г. Юнг, тогава шестдесетгодишен, изнася в клиниката в Тависток в Лондон пет лекции пред около двеста лекари, изтъкнати психиатри и психотерапевти от всички школи. Необикновеният материал, естествеността на Юнг и изненадващо доброто владеене на разговорния английски език създават непринудена и вълнуваща атмосфера, а дискусиите продължават дълго след определеното време.

В лекциите той се ограничава до основните положения, които разкриват същността на възгледите му, и ги излага главно в рамките на две теми: структура и съдържание на душата и методи, прилагани за изследването им. В тях се съдържат ценни схващания на учения за значението на психологическите явления, придружаващи емоциите, познати днес на всички като психоматични феномени, за прилагания от него метод на амплификация, както и за душата като саморегулираща се система. Юнг отговаря на въпросите относно трудния проблем на пренасянето, като особено подчертава значението на опитността и умението на аналитика да използва контрапренасянето. Той описва и целенасочения творчески характер на активното въображение при анализата и показва как то може да се използва терапевтично.

Лекциите са изключително интересни от гледна точка на развитието на понятията и възгледите на Юнг и са прекрасно въведение към основните принципи, на които се опира неговото дело.

Преводът е дело на Ст. Шаранков.