Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите „Йонич“; „В морето“; „След театъра“; „Страхове“; „Тревога“; „Сън“; „По пътя“; „Дечурлига“; „Крадецът“; „Злосторник“; „Това беше тя“; „Жесток урок“ и др., Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, терзания и мечти. Чрез образите на своите герои авторът умело ни представя драмата и сложността на човешкото съществуване. С типичната си мека ирония, Чехов разкрива различни характери и качества, и не е трудно да се съгласим с твърдението на Максим Горки, че „в разказите на Чехов няма нищо, което да не се е случило в действителност. Неоспоримата сила на таланта му е именно във факта, че той никога не измисля герои и сюжети и не се опитва да описва несъществуващи в света неща...“