„За духа на законите“ е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 г. и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението.

Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. „За духа на законите“ е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология.

Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като основен инструмент на политическата свобода и влиянието на климата върху темпераментите, социалното и политическото устройство на народите.

Макар римокатолическата църква да включва „За духа на законите“ в индекс на забранени книги през 1751 г., световната ѝ слава е неизбежна. Такова е и влиянието ѝ върху конституционализма и неговите практики, както върху и зараждащите се модерни социални науки.

Книгата е издадена в два тома:

• „За духа на законите“ - том 1;
• „За духа на законите“ - том 2.