Преди три години документалистът и писател Михаил NOMAD Кунчев открива изоставения гроб на генерал Стефан Тошев. Тогава дори не подозира, че решението му да се погрижи за него ще доведе до това днес заедно с неговите съмишленици да намират, почистват и възстановяват занемарените гробове на над сто български военни дейци.

Това, което разбира, е, че освен костите на юнаците ни в тази пръст са погребани и напълно забравени от десетилетия, а понякога дори и никога неразказани истории за доблест, чест и достойнство.

Тази книга е своеобразен учебник по мъжество. Авторът не се задоволява просто да преразказва забравените разкази за героите ни, а прекарва три години в разговори с техните наследници и в четене на хиляди разсекретени документи на Държавна сигурност, за да добави нови и изключително ценни моменти от животописа им.

Но „Юнаци, лека нощ“ не ни представя само мъжките примери от миналото, а ги търси и в настоящето. Кунчев проследява бойния път на един съвременен български командос и неговото куче Божурка, начело на отряд американски морски пехотинци, дълбоко в най-враждебната част на Афганистан – бастионът на талибаните, провинция Хелманд.

Това е и много лична книга, написана в момент на изпитания за нейния създател. Тогава самият той се вкопчва в образците на героизъм, за които разказва, за да посрещне това, което съдбата му е приготвила, с високо изправено чело, по примера на тези преди нас.