Юлиан е един от кратко управлявалите римски императори. Той заема престола за по-малко от две години в средата на IV век, но е напът да преобърне света с главата надолу. Въпреки че е племенник на Константин Велики – първият християнски император на Рим, Юлиан открито изос­тавя вярата на рода си и опитва да върне Рим на старите езически богове.

Усилията му в крайна сметка се провалят. През следващите векове привържениците му го славят като самотен герой, опитал се да съхрани гаснещата светлина на езическата цивилизация, а християнските проповедници го громят като яростен потисник на истинската вяра. Но Юлиан не е нито идеален, нито чудовищен. Той е една сложна личност, която лумва ярко, макар и за кратко, на небосклона на Късната Античност.

В биографията „Юлиан: Последният езически император на Рим“ авторитетният историк Филип Фрийман изгражда образа му като човек и император, като защитник на древните езически богове и противник на християнството, като опитен пълководец, изкусен администратор и даровит автор. Ред след ред пред нас се изправя една от най-очарователните личности в древната история, която пленява въображението ни и до днес.