Йосиф Кобзон пее пред Сталин и Хрушчов, пред Горбачов и Елцин – животът му е тясно преплетен с историята на Съветския съюз и на Русия. Петдесет години е на сцената. Той е не само най-титулуваният певец, но и обществен деец, депутат в Държавната дума. Чрез неговия глас звучи гласът на не едно поколение. Наричат го „Гласът на СССР“ и „Съветският Франк Синатра“.

Кобзон е ярка личност и на сцената, и в живота. Той е сред малкото изпълнители, които дават предпочитание на текста пред музиката. За него „същината на истинското изкуство е в това, да те побият тръпки, когато слушаш песента. “

Книгата на София Бенуа е илюстрована със снимки от семейния архив на певеца, в нея ще прочетете за криволиците в съдбата му, за извисяванията и паденията, съпровождали живота му.

При посещенията си в Българя Кобзон изпя на български език „Моя страна, моя България“, „Една българска роза" и „Хей, поле широко“.