Летописът е труден жанр и не само заради обема на периодичните издания, излизащи през четирите десетилетия, но и заради затрудненията, свързани с тяхното издирване и степента на годността им за ползване.

А Йордан Йовков го е заслужил, защото сътвореното от него е резултат от колосален труд. И затова то е така съвършено, че сме принудени да се запитаме: "Какво още искаме в повече?"

Но в изкуството няма граници, защото талантът не изчерпва всичко от възможното.

„Летопис на неговия живот и творчество. 1880-1937“ е цялостен и завършен портрет на писателя, изграден върху съхранилото се в паметта на съвременниците и върху приноса на литературната критика за утвърждаването му като национален и европейски писател.

Цялостното му творчество е съхранило ония качества на българина и българката, които Йовков желаеше да види у тях. Той пое от тях щафетата, защото онова, което завеща, отговаряше на историческите и интелектуални промени, настъпили след Вазов.

Епохата налага нови критерии, нови форми и канони, нови философски системи, които са в състояние да обслужват човешката цивилизация.