Отмина времето, когато доброто познаване на българските закони беше достатъчно на практикуващия юрист. Днес в много случаи правоприлагането е невъзможно, ако не се отчита влиянието на актовете на европейските, а дори и на глобалните изпълнителни и правораздавателни органи.Членството на България в Европейския съюз постави смного по-голяма сила обстоятелството, че все по-често норми,актове и правораздавателни решения, приети извън странатани, определят развитието на административните производства.И несъмнено въздействието на външните за България актове е най-интензивно в областта на административното право и процес. Нещо повече – все по-чести са случаите, когато в такива производства участват и европейски, и глобални, и национални административни органи. Те обменят информация, координират действията си и често съвместно издават процесуални актове. След като Лисабонският договор допълни двата основни договора на Европейския съюз, някои от проблемите на съотношението между българското административно право и европейското административно право бяха изяснени, но възникнаха и нови въпроси. Съгласно самото право на Европейския съюз, то има приоритет пред националното законодателство, включително и пред съответните Конституции. От друга страна, Европейското право предвижда приоритет на определени актове на органи от системата на ООН и на други световни организации. Понякога интересни съотношения възникват при прилагането на международни договори, по които България е страна, с актове на органи на Европейския съюз. Ето защо вече се налага да се правят сложни съпоставяния на различни пластове нормативни и индивидуални административни актове. Взаимодействие между европейското и българското административно право има оригинално предимство- диск, на който ще намерите книгата в електронен вариант, позволяващ бързото и интуитивно търсене. При това цитираните решения и нормативни актове са маркирани и при кликване върху тях излиза текстът на съответното решение или нормативен акт.