Свети Атанасий Александрийски, известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски (на гръцки: Αθανάσιος) е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първият разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като "Велики". Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.

Атанасий е един от участниците в създаването на станалото класическо учение за въплъщението и Светата Троица. Според него Христос и Светия дух споделят една и съща същност (homoousios) с Бог Отец. Освен това Атанасий активно се противопоставя на арианството според което Христос е част от останалите творения на Бог. Развива идеята, че Бог е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието отнето в резултат на грехопадението. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий.

Основни негови догматически съчинения са „Четири слова против арианите”, посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя.

Издателство „Изток-Запад“ представя първо издание на старобългарския превод на Второто слово на св. Атанасий, заклеймяващо арианството. Преводът от старогръцки е дело на Константин Търновски.