Една трудна за преглъщане книга – „Втора кожа“ от Катерина Стойкова. С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катя помества в поезията си темата за домашното насилие. Бащата във „Втора кожа“ не е „мек като кадифе“ и „топъл като шоколад“, какъвто беше в сборника „Бащите не си отиват“. Споменът за този баща не сгрява и не вдъхновява. Друго е. Прочетете. Нека говорим.