В тази книга има вплетени няколко житейски сценария, ексхибиционизъм и много лудост.

Смисълът на подобни творения е в това да се намери онази формула на спокойствието, която решава екзистенциалните ни дерзания. Разбира се, че това е невъзможно, но...
Само великият Менделеев се докосна до тази формула, а всички други се умилкваме около неговата Периодична таблица. Там няма лъжи и всичко е точно! Хаосът е много добре подреден. Битието и съзнанието са едно цяло и атомите и електроните на това съвършенство ни правят малки галактики от Него.
Благословен да е всеки - и хищникът, и детето.

Благословена да е лъжата! Тя е друг вид истина!

И накрая... има един акростих на Христо Смирненски, който започва така:
Кръстът на любов жестока
Рамената ми протри,
Аз залутан в тма дълбока,
Сам тъма на мъртва вера,
Търся слънчеви зари...

...и още 16 реда драматични откровения, но когато прочетеш акростиха, виждаш, че пише