„Време за живот“ е вълнуващ и дързък автобиографичен роман за драматичната връзка между баща и син, за тъжните моменти и опасните кръстовища в живота. Една смела и красива изповед, за която четящите хора по света говорят.

Художник бохем, бащата напуска съпругата и невръстния си син, за да води свободен живот. Майката обгрижва детето си емоционално и психически, но отсъстващият баща хвърля тежка сянка върху живота на момчето. Липсата му се отразява върху мисленето и душевния свят на сина, повлиява и гледната му точка към света.

Години по-късно, когато бащата се разболява тежко и му остават две години живот, синът е този, който му се отдава всецяло, пренебрегвайки дори собственото си семейство. В изтичащото време за живот двамата връщат лентата назад и преосмислят пътя, който са изминали, обременен от вината им един към друг. Бащата си дава сметка, че е могъл да бъде по-добър художник, човек и баща. Под угрозата на смъртта синът подлага на преоценка недоволството, упреците и угризенията си и на тяхно място идва удовлетворението, че е сторил всичко за най-близкия си човек.

Страниците на тази много лична книга са пропити от една огромна любов - към бащата, който е липсвал през една голяма част от живота на сина...

♦ ♦ ♦

Маркос Хиралт Торенте е роден в Мадрид през 1968 г. в семейство на хора, свързани с изкуството (баща му е известен художник, дядо му - писател). Завършва философия в Автономния университет на Мадрид. Литературният му дебют е през 1995 г. със сборника разкази „Разбери ме“. През 1999 г. е признат за един от най-обещаващите автори на Испания, когато събира овациите на критиката и печели с „Париж“ награда „Хералде“ за роман, а със сборника разкази „Нищо не се случва самò“ - награда „Фурест и Рока“. За следващия си сборник разкази, „Краят на любовта“, получава международната награда за литература „Бреве Рибера дел Диего“. Световният му триумф идва с романа „Време за живот“ (2010), преведен на много езици, а вече и на български в издание на „Персей“.