На онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си – с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение – светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека – величие, а на вселената – великолепие.

Бъртранд Ръсел

Много от революционните ефекти на науката и технологиите са очевидни сами по себе си. Още през 50-те години на миналия век обаче Бъртранд Ръсел изтъква някои отрицателни аспекти на научните иновации, които вместо да допринасят за човешкия прогрес, го възпрепятстват. Едновременно проницателен и инакомислещ, Ръсел твърди, че науката е в състояние да предложи на света невиждано досега благополучие, но само ако глобалните ресурси бъдат разпределени равномерни, властта – съсредоточена в едно-единствено световно правителство, раждаемостта – вместена в разумни граници, а войната – премахната. Макар Ръсел да признава, че това е трудна задача, остава оптимист за състоянието на човечеството, представяйки го като безкрайна надпревара „между находчивост по отношение на средствата и глупост по отношение на целите“. Вярва обаче, че в крайна сметка ще изберем пътя на разума.

Бъртранд Ръсел (1872-1970) е британски философ, математик, историк, социален критик и Нобелов лауреат. Работата му оказва значително влияние върху математиката, логиката, лингвистиката, когнитивната наука, компютърните науки и различни области на аналитичната философия.

Ръсел е смятан за един от най-изтъкнатите философи логици в началото на XX век и милиони хора го считат за пример във воденето на съзидателен и рационален живот. Известен е още с антивоенните си позиции, с подкрепата си за правото на жените да гласуват и с това, че е убеден атеист. Завършва математика и философия в Тринити Колидж, Кеймбридж, а статията му „За обозначаването“ е смятана за „парадигма на философията“.