Възпроизведените в тази книга текстове, записи на три беседи, изнесени от Виктор Франкъл през 1946 г. във Виенския работнически квартал „Отакринг“, са с огромна мощ и поразяваща актуалност. Те предават в сбита форма цялостния начин на мислене на този велик лекар и психотерапевт, който през следващите десетилетия той разгръща в многобройни статии и книги.

Виктор Франкъл беше гигант, въпреки че поради своята сдържана и скромна натура той би отхвърлил едно такова обозначение. За мен той стои на едно ниво с Хипократ, основателя на лекарското лечебно изкуство в класическа Гърция, и с елзаския лекар Алберт Швайцер, който през 1954 г. бе удостоен с Нобеловата награда за мир. Както Швайцер, и Виктор Франкъл се занимаваше с въпросите, засягащи основите на съществуването ни като човеци, с поглед, насочен далеч извън рамките на лекарската лечебна практика.

Йоахим Бауер, Предговор