„Виенската славистика и българската филология“ е историко-библиографския преглед и анализ на историята на славянската филология във Виена през периода 1918 - 1938 година, направен от Владко Мурдаров.

Основното внимание в изследването е посветено на княз Н. С. Трубецкой, който преподава и ръководи Семинара по славянска филология във Виенския университет от 1918 до смъртта си през 1938 година. По негово време Виенската школа в славистиката си възвръща важната роля при развитието на цялата европейска славистика, която е имала по времето на Франц Миклошич и Ватрослав Ягич. Затова при него учат и български студенти, като четирима от тях защитават дисертации и стават доктори по философия.