Какъв е този странен боливийски вирус, който причинява епидемия в руско село? Откъде са се взели в снега насред полето и в гората тези кристални пирамидки? Кои са витаминдерите, които живеят свой особен живот в домовете си от самообразуващ се филц? И как свършва историята за пътуването на селския доктор Гарин, която започва в ужасна виелица на една малка пощенска станция, където никога не можеш да намериш коне?

„Виелица“ на Владимир Сорокин ще ви даде отговорите на тези въпроси и ще ви потопи в един магичен свят, където героите не са това, което изглеждат на пръв поглед...

Една класическа руска повест, утопична, пост-модернистична, в голямата си част безнадеждна. Тук „Русия е огромна бяла мечка, в козината на която живее населението“, а героите се заложници на необятната руска земя. 
Книгата е публикувана за първи път през 2010 г. и се радва на голям успех, както в Русия, така и извън нея. 

Преводът от руски е дело на Васил Донев.

♦  ♦  ♦  

Владимир Георгиевич Сорокин е роден на 07.08.1955 г. в малкото градче Биково край Москва. През 1977 завършва Московския институт за нефт и газ „Губкин“ със специалност инженер-химик. Занимавал се е с графично оформление на книги, живопис, концептуално изкуство. Член на кръга на Московските концептуалисти. До средата на 90-те години на ХХ век е по-известен в Германия и Франция, отколкото в Русия. Първият му роман „Опашка“ (или „Ред“) е публикуван през 1985 г. в Париж от емигрантското издателство „Синтаксис“ и е преведен на почти всички европейски езици. Пише романи, разкази, пиеси и сценарии. Виртуоз в съчетаването на различни жанрове и стилове, Сорокин руши всякакви табута, предизвиквайки представата ни за литература.  
Книгите му предизвикват бурни дискусии в средствата за масова информация, спорове, а понякога дори съдебни производства. Българските читатели го познават с романа „Лед“ (2002, „Агата-А“)