Убедена съм, че всеки, който прочете „Видрица“ на поп Минчо, ще се съгласи, че не би могло да се измисли по-сполучливо заглавие, което така изчерпателно да обобщава алегорично безкрайното многотемие в нея, прилягайки точно на нейното необикновено съдържание. Защото и то е също уникално: многопосочно, многопластово, многообразно, многожанрово...

Една невероятна и трудно обозрима „смесица“ от автобиографични, родови очерци и летописни записки; наченки на дневници и интригуващи мемоари, интересни пътеписи; далечни народни предания, многобройни песни; странни легенди и напътствени библейски сказания; колоритни описания на народни обичаи и вековни наши традиции – сигурен щит за опазване на нацията ни, – свързани със съответните църковни празници и ритуали, чиято свежест се затъмнява от многократните посегателства на политическите и духовните поробители на народа ни, а след Освобождението – от „свободомислещи и антихристи“; евангелски поучения в съчетание с оригинални размисли и есеистични авторски наброски; преписи на документи – дописки, доклади, изложения, прошения, разписки, кореспонденция – лична и служебна, зафиксирани единствено в ръкописа, тъй като оригиналите са унищожени; подробни, неизвестни в голямата си част данни за демографски, просветно-училищни, църковни и други важни статистически сведения; информация за състоянието, развитието и перспективите на земеделието, занаятите и търговията; богати фактологични и идеологични сведения за националноосвободителните борби на българите – поробени, но непокорени – против вековния и непосилен гнет на двойния потисник (турски дерибеи и гръцки фанариоти) в техните триединни изяви: за национална просвета и култура, за независима църква, за свободна българска държава; многобройни податки за ежедневното битие, за обществено-политическия, културен и религиозен живот в преходния, мъчителен и труден следосвобожденски период, наситен с доста отрицателни прояви поради развихрили се партизански страсти, но и велик със събития, свързани със стремежите на поробените в Тракия и Македония българи да се обединят с родната си страна, с протестни и революционни акции против коварните решения на Берлинския конгрес; с въодушевлението, последвало Съединението и победния ход на Сръбско-българската война; кратки очерци за плеяда най-видни борци за освобождението на България воглаве с Левски, както и за строители и обединители на освободената държава (княз Александър I Батенберг, Стамболов и много други); и тъй нататък...

Кирила Възвъзова-Каратеодорова