Доброто стихотворение може да бъде политическо, но е по-заинтересованo от пресъздаването или разбирането на динамиката на всяко човешко състояние, отколкото от постигането на промени. Независимо от това, то е желателeн, подривен акт, който заменя това, което минава за истина, с нейното по- точнo /дълбоко приблизително определение, независимо дали темата е официална вечеря или мизерията по света.

Точността, следователно, е по-радикална от страсттa, макар чe точност без страст може да е още едно определение за не толкова добро стихотворение.

Добрият поет отваря вратата на непокорното, трудното, неоформеното — в известен смисъл на неуправляемото – и им създава условия за съществуване.   Колкото повече поетът разтяга пределите на въображението и организира хаоса, толкова по-богато е стихотворението.

Стивън Дън, откъс от “Доброто и не чак толкова”