Тази книга e за библейските пророци от Амос до Реставрацията (VIII-IV в. пр. Хр.) Пророците са най-трудни за тълкувателите на Библията. Рядко на света са се появявали хора като тях, до такава степен устремени към бъдещето; на провиденциалния им взор е било дадено да преодолее преградата на времето и образът на Божия Помазаник е бил за тях жив, почти осезаем.

Пророците и днес за нас са предвестници на Истината. Те са постоянните спътници на човечеството; гласът им звучи навсякъде, където се почита Библията; ликовете им ни гледат от тавана на Сикстинската капела и от стените на староруските храмове; поети преразказват словата им, музиканти се вдъхновяват от тях, а в тревожния век на световни войни призивите и предупрежденията на пророците звучат така, сякаш са казани днес. Но основното им значение не е в това. Те са ни скъпи като учители на вярата и живота. Псалмите, химните и пророчествата, в които тези велики боговидци са въплътили вътрешния си опит, вече над двайсет и пет века намират жив отклик във всяко религиозно сърце.

♦  ♦  ♦

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. в гр. Москва. Става дякон на 1 юни 1958г., а от 1960 г. е ръкоположен за свещеник. Успоредно със своето енорийско служение успява да завърши задочно Ленинградската семинария и Московската духовна академия. Прот. Александър Мен започва да пише още в началото на 50-те. По-важните му книги са : „В търсене на Пътя, Истината и Живота” – история на религиите в седем тома, „Как да четем Библията”, речник по библиология. Със своите многобройни книги и статии и чрез блестящия си проповеднически дар о. Ал. Мен успява в годините на див атеизъм да обърне хиляди хора към Христа.

На 9 септември 1990 г., неделя, прот. Александър Мен е съсечен с брадва на път за енорийската си църква.

„…Съвременният човек, говорейки за библейския пророк, неволно си представя легендарна личност, едва различима сред пъстрата тъкан на сказанията, принадлежаща към почти митическите времена. А всъщност образите на пророците, в сравнение с образите на други религиозни реформатори, почти са освободени от фолклорните драпировки; източниците, съдържащи се в Свещ. Писание представляват от само себе си свидетелство с висока историческа достоверност. За Питагор или Буда ние знаем от сравнително по-късните предания, за Конфуций или Сократ – от спомените на учениците им, а пророците ни оставят собствените си творби, които не само че разкриват съдържанието на проповедта им, но и позволяват да се надзърне в скритите кътчета на душата им, да се почувства биенето на сърцето им."