Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без да е спотаила минусите. В. Мутафчиева винаги пише за тези минуси с обич и болка - за да подтикне към размисъл и самооценка, за да остави поука.

Трудно е да се определи видът на книгата. Тя може да се нарече и генеалогия, и историко-икономическо и историко-географско описание, някъде е топонимия, в общ план е народопсихология, в отделни части - есеистика. Този авторов интердисциплинарен модел на познание се открива при родословните анализи и при селищната "фотография", откъдето са черпили живителни сокове или са битували потомците на отделните родови разклонения.

В цялото си произведение В. Мутафчиева следва генеалогичната аксиома, според която историята на даден род трябва да се поставя в контекста на своето време и нрави. Само тогава биографията на рода става елемент от биографията на народа. В изваяните образи на предци и потомци се открива кърмата на родовата пазва, но в същата познавателна степен - техният живот и дела са разкрити като отражение на българското светоусещане, като традиция и новости, като борба и движение.

Антоанета Запрянова, сп. "Исторически преглед"

"Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев" излезе през 1997 година, три години преди "Бивалици". Двете книги произвеждат странна критическа загадка - те са неимоверно трудни за рефлексия, защото изглеждат свръхмонолитни. Критическото им допускане е осмислен отказ от такова. Напълно завършен и цялостен, биографизмът на Вера Мутафчиева представлява ценен професионален капитал.

В началото си мислех, че четенето на едната книга ще раздели от само себе си четенето на другата. Нищо подобно не се получи: свършвах едната и започвах другата няколко пъти, за да предвидя различията, да ги съединя по определен начин, който не достигах. Разчитането на този двоен биографизъм може да доведе до сериозен теоретически колапс. Книгите се четат иначе лесно, което така засилва своята трудност, че започваш отново да подхождаш към тях леко. Получава се омагьосан кръг, който не позволява лекомислени заключения."

Десислава Неделчева