Аз, който пях за райската градина
изгубена с човешко непокорство,
възпявам днес възвърнатия Рай
с покорството на едного за всички,
сред всичките съблазни надделял
над Съблазнителя и сам надмогнал
безчетните лукавства, и въздигнал
Едем наново насред пустошта.

Един е син на Зевс, а друг – на Марс,
дорде завоевателката Смърт
не потвърди, че те са просто хора
до гуша в грях, чудовища, достойни
да свършат в страшни мъки и позор.
Но ако има в славата добро,
то се постига с по-различни средства,
не с хъс, насилие или война,
а с мирен труд и мъдрост извисена,
с умереност и кротост.

Английският поет и публицист Джон Милтън (1608 – 1674) публикува „Възвърнатият рай“ през 1671 г. като продължение на прочутата си поема „Изгубеният рай” (на български в превод на Ал. Шурбанов). В нея той описва епичния сблъсък на Спасителя с неговия антагонист, Сатаната, който, подтикван от завист, ще свика дяволска консистория, за да обяви началото на своето противоборство с Исус Христос.