Любезни читателю, благодаря, че отдели от скъпоценното си време, за да се върнем заедно в миналото на родния край. Преди да продължим, те моля да запалиш свещичка и да сведеш глава, за да почетем паметта на онези хиляди знайни и безименни люде, чиито живот и съдба са вградени в земята и в къщите на скъпата ни Типченица.

Когато реших да се захвана с тази нелека задача, си дадох сметка, че поемам огромна отговорност както пред паметта на предците ни, така и пред бъдещите поколения. Тъй като съм убеден в правотата на думите от заглавието, реших да се нагърбя с трудната мисия на любител-летописец, за да не забравяме кои сме, откъде идваме и накъде сме се запътили.

Убеден съм, че историята на всеки род, населено място, нация и на цялото човечество е колективно дело. Създавана от всички, заедно и поотделно, с мислите, поривите, мечтите и делата ни. Добри и лоши. Историкът Иван Стоянов твърди, че хората пишещи за миналото, трябва да реконструират фактите и събитията такива, каквито са, а не каквито някому се иска да бъдат. Стараех се да спазвам този принцип, докато събирах и подреждах парченца от миналото.

Николай Василев Николов