Издателство „Изток-Запад“ предложи на съвременния читател през 2014 г. писмата на Васил Левски, джобното му бележниче и други документи, излезли изпод ръката на Апостола на свободата. Всички те са събрани на едно място благодарение труда на историка публицист Димитър Тодоров Страшимиров (1868–1939).

„За Левски се писаха много книги. Много повече, отколкото за всяка друга величина от миналото. Всички тези книги обаче почиват де повече, де по-малко върху смътно запазени спомени от онова време. Аз разделих моята работа на две части: извори и биография. Биографията ще почива върху тези писмени документи, които давам сега.“
Така Димитър Страшимиров обяснява появата през 1929 г. на сборника „Васил Левски – живот, дела, извори“.

В настоящия втори том са включени писма, писани през периода 1871–1872 г. до Апостола от негови съратници като Филип Тотю, Любен Каравелов, Димитър Общи и др. Изданието съдържа и писма между различни личности от епохата, които дават по-пълна представа на читателите за духа и събитията от този период, като например писмото от Филип Тотю до Панайот Хитов, писмата на Ангел Кънчев до Никола Обретенов и др. Предлаганото издание включва мемоари и бележки от съвременници: на Панайот Хитов за Левски, дописка на поп Кръстю и др. Димитър Страшимиров е публикувал и събрана от него след Освобождението информация, свързана с личността на Апостола. 

В края на книгата са включени азбучник на личните собствени имена, азбучник на географските имена и азбучник на псевдонимите (за да може да се разбере от четящия кои исторически личности се крият зад псевдонимите, кодираните имена и инициалите в писмата). За да улесни читателя в разбирането на текстовете, издателството ги е предало чрез съвременния правопис. В отделни случаи [в квадратни скоби] е довършено казаното. Книгата представя достоверен, автентичен поглед върху живота на една от най-светлите личности в българската история. 

♦  ♦  ♦

Димитър Т. Страшимиров (1868–1939) e български историк, писател и обществен деец, роден в гр. Варна. Завършва гимназия във Велико Търново. Следва литература и история в Берн, където защитава докторска степен по литературни науки. Страшимиров е един от активните дейци на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация. Бил е редактор на списание „Съвременник“ (1889–1890), директор на Народния театър (1927–1929), заместник-директор на Народната библиотека (1930–1935). Димитър Страшимиров е автор на множество статии публикувани в периодичния печат. Освен за Левски, той има исторически трудове посветени и на Априлското въстание, на Любен Каравелов, на Христо Ботев.