От прастари времена ги е имало. Изпълзявали са от хралупите, свирали са се в пещерите, таели са се под прага на дома, в кладенеца, беснеели са нощем по пътища и дворове. Хората са се погаждали с тях, знаели да как се шие риза за змея, кога се оставя паничка с жито пред иконата на свети Харалампи (господаря на чумата), къде да се намери росен, та да се пренощува под него. Лоши и добри, те са придружавали българина от люлката до гроба, той ги е усещал, познавал ги е още от приказките край огнището. И така до наши дни.
Кои са те, какви са? От тази книга ще научите.