Истории за вълците по леглото, истинските приказки, чашите лимон сок като времева отсрочка...

В едно свое есе, антропологът Лорън Айсли пише, че хората сме космически сираци. А също така, че светът и животът в своята същност са приказка, която ги прави истински. Предполагам, че с разказите съм се опитал да прочета няколко изречения от нея.

„Едновременността, но и триизмерността на рефлексията от спомена към сегашното и от настоящето към отказаното по-нататъшно, е голямото постижение в тази проза.“, Проф. д-р Людмил Димитров

„Вълк под леглото“ на Стилиян Иванов е забележителен дебют, обещаващ да се превърне в литературно събитие.

Впечатляващо за мен, още на пръв поглед, дори и да не познавах текстовете от сборника, е търпението на автора да дебютира късно, след четиридесетата си година. Това намеква за прецизна работа, за целенасоченост. Стилиян Иванов знае какво иска да постигне с писането си и го прави със спокойната увереност на зрял писател, владеещ всички тънкости.

Чудното, чудодейното, надничат от всяка страница на тази проза. Но това не е чудото, което се противопоставя на света, не е чудото, което изисква неговата реакция, приемане или отхвърляне. Напротив - и носорогът, учещ децата за значението на звездите, и тялото на отдавна починал близък, появило се от заровен в пясъка варел, и хората, ловящи думи в реката - занимание, чието споделяне обмисля съществуването им, и вълкът, който ще поеме грижата за дете в напълно нормалния интериор на апартамент, са обикновена част от този свят на космическа сиротност.

Четох разказите от „Вълк под леглото“ като апокриф за сънуването и умирането. Мога единствено да изказвам хипотези, защото авторът често умишлено ни лишава от веригата на причинно-следствените връзки и направо ни потапя в битието на приказното, където нещата просто се случват - явяват или изчезват, но си мисля, че присъщата безволевост на тези състояния, изгражда един крайно привлекателен, емпатичен свят, изпълнен с доброта. И това също е изненадващо, доколкото съвременната литература се опира на шока и позата. Стилиян Иванов обаче уверено бяга от модното и стига до нещо свое. Препоръчвам книгата на Стилиян Иванов и съм много любопитен да видя как читателите ще посрещнат този безкрайно интересен за мен автор.“

Иво Рафаилов