Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това... А може би причината е другаде.

Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през ХVIII-ХIХ в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив окончателно определя и своето бъдеще.

На тази история, на възрожденския Пловдив е посветено настоящето изследване.

♦  ♦  ♦

Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кор. на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През 1989г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България.