Тъгата е много повече от чувство, тя е „знание“ за загубата на нещо ценно. 
 

Да, скърбящият е „знаещ“ в много отношения. Но странно: това „знание“ за изгубеното, от което не може да се отърси, е именно онова, което може да му помогне да се справи със своето страдание. То като че ли му отваря вратите към познанието. Ако премине през тях, той ще се промени, а с това ще се променят и неговите чувства. Чрез страданието той израства и се трансформира в едно по-ясно виждащo човешко същество. 

При преминаването през първата „арка“ на страданието, непосредствено до усещането за загуба започва да гнезди oсъзнаването, че в собствения ни живот е имало нещо ценно. Точно това непосредствено прозрение, което осенява човека веднага след настъпването на трагичното събитие, крие в себе си зародиша на утехата.
„… нека се опитаме да разберем как се разгръща този процес на познанието, роден от болката.“ 

Елизабет Лукас
 

Елизабет Лукас ни кани на среща с тъгата. Да приседнем до нея, да я погледнем в очите, да я прегърнем и внимателно да чуем нейния шепот. „Аз съм цената за твоите (скъпо)ценности, аз съм отражение на твоето богатство, в мен е увековечена твоята любов“, така говори тъгата. 

Тишината и усамотението се явяват незаменими помощници за преодоляване на екзистенциални трудности, Човекът, вглъбен в себе си, достига до сърцевината на своята същност. След първия вик, след плача и риданието, в него постепенно става спокойно. Той все още не може да проумее случилото се, но тишината е търпелива, тя не притиска. Човек може да се осмели леко да се доближи до неразбираемото, може да протегне ръка или да се отдръпне. „Толкова много боли“, оплаква се той в мъката си. „Дай ми болката си!“, отговаря тишината, „Аз ще я погълна“.
 

♦  ♦  ♦

Елизабет Лукас е водещ специалист по логотерапия. Считана е за един от най-значимите и ярки последователи на Виктор Франкъл в световен мащаб. Клиничен психолог, лицензиран психотерапевт и супервизор с над 30 години професионален опит. Изнасяла е лекции в редица университети и е обучила цяло поколение логотерапевти. Има издадени 54 книги, преведени на 20 езика.

За Елизабет Лукас Франкъл казва: „За нея няма човешко същество, което да не съдържа в себе си възможност за израстване и не съществува житейска ситуация, която да няма своята искрица смисъл. Да осветлява смисъла, е именно изкуството на Елизабет Лукас и изцяло в духа на логотерапията.“