В изданието „В храма на Седемте езера“ Учителя Петър Дънов представя беседи, проведени на Седемте рилски езера в периода 1929 – 1930 г. Основният акцент на тези беседи е духовното израстване чрез контакт с природата, като планината символизира висше познание и божествено взаимодействие. Учителя подчертава важността на чистотата в живота на човека и съветва да се доближаваме до божествените сили, за да обновим себе си физически и духовно. Учителя акцентира на значението на интуицията и душата, която, макар и невидима, оказва силно влияние върху нашето съществуване. Посещението на планината е наречено като пътешествие към по-висши мисли и духовна просветленост.