В историята на Османската империя имаше твърде много творци, които бяха споменавани с подобни прозвища, а и множество владетели, пишещи стихове, използваха псевдоними. Но нито едно име не се беше сраснало дотолкова с притежателя си…

Действието се развива през ХVIII век в Истанбул по време на период, известен като Епохата на лалетата. Пищният дворец Топкапъ сарай е място, където човешка слабост, любов, похот и най-вече алчност ръководят живота на султан, художник, велик везир, а и също и на най-красивите жени в света. 

Романът проследява отблизо зараждащото се приятелство между талантливия художник Левни и султан Ахмед III, както и интимните взаимоотношения на владетеля в харема. Слуховете за византийско съкровище на един от островите само обогатяват основната сюжетна линия и подсилват мистерията, породена от множеството неизвестни. 

Като какъв ще остане султан Ахмед III в историята? Като хедонист, естет или реформатор? Какво ще се случи с потомците му? Прочутият Левни почти не помни семейството, което го е отгледало, преди да го вземат като кръвен данък. Кой обаче е той в действителност?

„В градините с лалета сянката ми броди“ се уповава на историческата истина, в която майсторски е втъкана нишката на въображението.‌

♦  ♦  ♦

Гюл Ирепоглу е доктор по история на изкуството, чиято академична кариера започва в Катедрата по литература на Истанбулския университет. Освен лектор тя е архитект, говорител и писател. Гюл Ирепоглу е подготвяла и представяла няколко програми за култура и изкуство. Била е президент на Фондацията за опазване на туристическите ценности на Турция и член на Националната комисия за ЮНЕСКО на Турция. Романите ѝ са превеждани на множество езици.