Юлия Огнянова е явление в българския театър. В книгата „Уроците на Юлия Огнянова“ под съставителството на Румяна Емануилиду са включени статии и режисьорски текстове, писма и разработки за постановки. Изданието е своеобразен учебник, заради поместените в него уроци относно театралната клоунада. В книгата е включена и анкета с режисьорката.

„От години тя е неоспоримата съвест на театъра ни. „Юлия ми каза“ или „Юлия много го хареса“ - с това не се спори, това мнение тежи, както ничие друго. Можеш да приемеш или не нейното мнение, но не можеш да не се вслушаш в него. Защото в нея няма - цяло чудо! - капка завист към колегите, а обратното - огромно любопитство към работата им и не по-малка радост от успехите им. Как следи, как се гордее със своите ученици - гордост на драматичния и кукления ни театър.

Юлия е най-любопитният човек, когото познавам. При това, любопитството ѝ не е съсредоточено само към театъра или изкуствата, към човека. Тя е любопитна и към всичко, което я заобикаля, към близкия и далечен свят, към законите на физиката, към космоса, към възбудилите въображението ѝ неочаквани свойства на водата (паметта на водата!). Жадно възприема природата, запролетените дървета, високото синьо небе, причудливите облаци - като дете... Тя знае силата на малките радости, знае и упоителната заразителност на внезапната човешка мисъл.

Тя засили игровото начало в нашия театър, вкара клоунадата като един възможен и художествено пълноценен поглед към света. Без нея нямаше да говорим за театър на Стефан Москов, за театър на Александър Морфов, за театър на Катя Петрова и т.н.

Понякога си мисля, че докато я има Юлия - не всичко е загубено.” 
Никола Вандов – драматург, в. „Култура“

♦  ♦  ♦  

Юлия Огнянова е родена на 22 февруари 1923 г. в София. Завършва театрознание в Москва. Първата ѝ постановка като режисьор е „Всяка есенна вечер”, представена в Драматичния театър в Бургас през 1959 г. В периода 1957-1960 е драматург в драматичния театър в Бургас, където работи в компанията на Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов. От 1960 до 1964  е режисьор в театър „Трудов фронт“. Три години между 1972 и 1975 работи в Театър 199. Между 1975-1978 е в Драматичния театър в Пловдив. Преподава режисура във ВИТИЗ, нейни студенти са Теди Москов, Мая Новоселска, Александър Морфов, Васил Василев-Зуека.
Юлия Огнянова е носител на „Аскеер“ (1999) и „Икар“ (2009) за цялостно творчество.