Войводина и в частност Нови Сад, където се развива действието на „Употреба на човека" и където сърби, унгарци и германци, евреи, християни и мюсюлмани са живели мирно заедно преди Втората световна война, става жертва на терор.

Романът представя многолика картина от човешки съдби, в които се преплитат разнопосочни избори, предопределени от произхода, семейното възпитание, индивидуалните склонности и житейските обстоятелства. Но неизменната роля на губещия е обща за всички образи в него.

Никой от главните герои не е герой. Независимо на чия страна застават те, войната неминуемо ги поставя в ситуации на насилие, което ограничава или напълно отнема личната им свобода, така че всеки от тях бива употребен и по някакъв начин претърпява своето лично поражение. Дори пощадените от смъртта още по-неумолимо се сблъскват с невъзможността да преодолеят травмите и последиците от тази повсеместна употреба на човека за нечовешки цели. Цели, които унищожават най-съкровените пориви, способността да обичаш, и лишават живота от смисъл.

Тишма разказва дистанцирано, без емоции и оценки, не прикрива нищо и нищо не украсява, а просто описва. А всъщност разказва една история на провал – провала на хуманизма и всички модели на мислене, които го последваха.

Александър Тишма (1924 – 2003) е един от най-значимите и най-превеждани автори на сръбската литература, носител на многобройни национални и международни отличия, сред които: литературната награда на името на Иво Андрич (1979), Австрийската държавна награда за литература (1996), наградата на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (1996), френският национален орден за заслуги (1997). За „Употреба на човека" (1976) писателят получава Ниновата награда – най-престижната награда за роман в бивша Югославия.