След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена...

В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя постепенно се оставя да бъде завладяна от емоциите, възприятията и спомените, които определени творби й внушават, изгражда мост между изкуството и литературата. Съзерцанието на някои от тези произведения насърчава една интроспекция в професията писател. Тя разсъждава също върху своя произход и двойна култура между Мароко и Франция. Извиква миналото, пълно с емоции и с интензивното ухание на жасмин, цветето на нейното детство. Разказва за своя някога несправедливо хвърлен в затвора баща и за яростта да пише като акт на отмъщение и същевременно като форма на съпротива, заради скъпо придобитата свобода, защото никога не забравя затворничеството на жените в Мароко...

Текст, толкова богат, колкото и ценен, който още веднъж потвърждава таланта и блестящата личност на Лейла Слимани. Авторката беше председател на журито, което присъди наградата Международен Букър на Георги Господинов.

„Това е най-добрата ѝ книга, защото за първи път тя постига лекота и свобода, разказва, доверява с истинска освободеност и искреност. Сякаш изведнъж Лейла Слимани се роди и се превърна в писател.“ – Фредерик Бегбеде

„Ароматът на цветя през нощта“ е интелигентност, интензивност и сила. Химн на свободата и литературното творчество. Страхотна книга.“ – Goodreads

Лейла Слимани получава награда Гонкур през 2016 за „Нежна песен“.

Книгата е част от поредицата „Безкрайна проза“ на издателство „Леге Артис“.