Основният изследователски анализ в монографията засяга явления, свързани с творческа интерпретация на фолклорна музика. Някои от тях са установени и утвърдени във времето форми - хармонизация, обработка, инструментация. В изследването тези подходи са отнесени най-вече към работата на изградените през втората половина на XX век изпълнителски състави - оркестър от народни инструменти, женски народен хор, ансамбъл, и формирането на съвременно професионално изпълнителство върху основата на фолклорните практики. Разгледаните творби обхващат различни етапи в развитието на формациите - от техните първи опити (50 - 60-те години на XX век) до днес.

Монографията предлага специфичен вариант на типология, която насочва акцента към традиционната култура и нейното влияние по няколко основни направления. Първото проследява изследователски постижения в етномузикологията и тяхното влияние при формирането на творчески подходи. Вниманието е отправено към две от основните линии в българската музикалнофолклористична наука: неравноделността като явление във фолклорната музика и регионалните специфики и музикалнофолклорните диалекти (първа глава). Второто направление разглежда традиционни принципи на музикално мислене при изграждането на творчески подходи: старинно многогласие, формулност, вариационно-импровизационен, мотивно-вариантен формообразуващ принцип, инструментална техника (втора глава). Примери за претворяването на фолклорни песенни образци и създаване на авторски произведения върху основата на традицията са обект на анализ в трета глава.