...Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..."

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата ѝ мемоарна книга - "Дървото на живота", издадена от Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire - "памет"), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието "Тук съм".

Но ако в "Дървото на живота" Станка Пенчева е по-скоро свидетел на събитията (бидейки дете и млада девойка), то в "Тук съм" ни очаква нейният наистина вълнуващ разказ за живота от "огневата линия", в който с пределна искреност, женственост и мъдрост авторката говори за любовта, мъжете, майчинството, брака, самотата, вдъхновението, думите, страстта, работата, книгите, приятелството...