Монографията проследява доколко предпочитанията към целите на индивидуално, културно или трудово ниво (ценностите) и социалните убеждения или вярването, че „човек получава това, което заслужава, и заслужава това, което получава“, (вярването в справедлив свят), определят неговата успешна адаптация към средата (психичното благополучие).

Репрезентацията на тези желани цели или ценностите е анализирана и проучена както чрез модели, които са широко изпалзвани, така и чрез нов модел, който предлага рамка, интегрираща ценностите, мотивите и потребностите. Най-общо предлаганият модел определя ценностите като функционални или като критерии за ориентация, направляващи поведението на личността и когнитивно изразяващи нейните потребности.