"Не свалям ореолите от главите на плеядата известни мъченици и герои от другите центрове на Априлското въстание. Но и сърцето, и съзнанието ми имат право да положат цветята си тъкмо пред делото на един от гениите на това въстание, пред даскал Петър Бонев, най-точния стрелец срещу робството, най-ефикасния майстор на свободата по това време. И за съжаление – най-непознатия".

Генчо Стоев

"С появата си "Цената на златото" има триумфален успех. Тя е една от най-значимите исторически книги в българската литература".

проф. Светлозар Игов

♦  ♦  ♦

Генчо Динев Стоев е роден на 5. 11.1925 г. в Харманли. Завършва средно гимназиално образование в родния си град (1945) и философия в Софийския университет (1951). Младежките му години са свързани с антифашистката съпротива. По време на септемврийските събития от 1944 г. все още е политзатворник в Хасковския затвор. Работи като редактор във в. "Народна младеж" (1950-1951), в. "Литературен фронт" (1965-1967), в издателствата "Народна младеж" (1952), "Партиздат" (1956-1961) и "Български писател" (1968). Дебютира през 1946 г. със стихове във в. "Младежка искра". Публикува серия очерци за работници във в. "Литературен фронт". През 1953 г. ги издава в книга със заглавие "Истински хора". Непримиримият характер и независимото му гражданско поведение го правят неудобен за войнстващата идеологическа култура. Писателят престава да публикува в продължение на едно десетилетие. Името му изведнъж се налага с излизането на романа "Цената на златото" (1965), претърпял през годините общо десет издания. Заедно с него се появява и книгата "Лош ден" модерна романова форма, щастливо изключение в морето от посредствена литература на работническа тематика. В същата тематична територия е последвалият сборник с новели "Като лястовици" (1970). Три години по-късно се появява първото издание на "Циклопът"; второто преработено става факт доста години по-късно - през 1982, а третото издание е през 2000 г. Романът "Завръщане" (1976) продължава сюжета и темата човек и история от "Цената на златото". След 14 години писателят публикува и трета част - романа "Досиетата" (1990), който доразвива разказа за съдбата на Хадживраневия род след злощастните събития от април 1876 и живота на следосвобожденска България от първите две части.