Действието в „Царството на Агамемнон“ – последния роман на Владимир Шаров (автора на „Репетиции“ и „Бъдете като децата“), появил се през 2018 – годината на смъртта му, не се развива в античността. Повествованието обхваща целия ХХ век и достига до наши дни, но по същество следва класическата трагедия, а протагонистите се преживяват като герои от древногръцкия мит.

Разказвачът Глеб подготвя публикуването на съчиненията на Николай Жестовски – философ и монах, прекарал дълги години по лагерите и описал своя живот в ръкопис, изчезнал на Лубянка. Глеб получава достъп до архивите на НКВД-КГБ и възможност да разговаря дни наред с Галина Николаевна-Електра – дъщерята на Жестовски-Агамемнон. Съдбите на Жестовски и неговото семейство, на чекисти, заточеници и църковници, на княз Романов, на отвеян в Япония художник се преплитат в огромен пъзел, който читателят се опитва да разгадае до самия край на произведението.

Антихристът е завзел властта на земята, въвел е на нея свой ред – извратил е всичко, върху което Господ е изградил мирозданието. Един от неговите крайъгълни камъни е истината, но сатаната е направил така, че при нас и от истината да произлиза само зло. Това не са абстрактни разсъждения: в романа татко и с една дума не се опитва да избегне отговорността, да се дистанцира, обратното – като се отрича стъпка по стъпка от всичко, което по-рано е смятал за истина, той слага кръст и на света, в който ни се е паднало да живеем.
Из изповедта на Галина Николаевна-Електра пред разказвача Глеб