„Популярната дефиниция на църквата поставя много жизненоважни функции на тялото извън дефиницията и следователно извън църквата.“

През цялата си история църквата е имала склонност да се превръща в институция, за да запази чистотата на благовестието. В резултат на това и най-свободните църкви често са събрание, което се среща между стените на дадена сграда, а не жизнена общност, която живее сред изгубените хора.

Джим Петерсен, известен на българския читател с книгите си „Евангелизаторството като начин на живот" и „Приятели", ни изправя пред сериозно предизвикателство. Ще бъдем ли „църква без стени", която проповядва евангелието, необременено от нашите религиозни и културни традиции? Или ще продължим да възпроизвеждаме своите форми и структури, като крием в тях чистото благовестие на Господ Исус Христос?