В сборника с разкази „Трийсет мига от живота“ няма нито един измислен герой, нито една съчинена история. С тънко чувство за хумор и самоирония, авторът описва живо срещите с „малки“ и „големи“ личности, попаднали в различни житейски ситуации. Зад веселите на пръв прочит случки надзъртат вечните проблеми на битието.

Във всичките истории авторът е свидетел или съучастник, с едно изключение („Едноръкият мелничар“). Гаранция за достоверност на атмосферата, в която са преживени тези мигове, е неговата активна дейност в живота на обществото преди и след промяната.