Разказите на Иво Беров оставят впечатление, че не са написани, а издишани. В тях има толкова непрестореност, колкото има само в неща, сътворени от природа, а не създадени от човеци. Като камъни, вятър, птиче. За изпилените ни от претенциозно и маниерно писане вкусове тези разкази са като внезапна чешма със студена вода в горещ ден в планината. Езикът, разбира се, е най-привлекателното. Той е толкова непретенциозен, леещ се без капка усилие, делничен, че невнимателен читател може и да не забележи, че под него стоят залежи от знания и книги – от Библията („Господ ме докосна“) до квантовата механика („Храстосек“). Някакви делнични размисли и изведнъж: „Човек не знае защо точно е щастлив, преди да стане нещастен“. Това е, което прави тези разкази различни – тази тъкан от на пръв поглед несъвместими нишки. - Веселина Седларска