Вампири не съществуват. Всеки знае това. Затова е особено неприятно, когато започнат да изскачат тук-там из Манчестър.

Никой не е доволен от това развитие. Нито Основателите, тайната организация, в името на която вампирите са измислени като алегория, нито Хората от Народа, владеещи магически сили, скрити из сенките и копнеещи само за спокоен живот. Крайно недоволни са и жителите на Манчестър, защото няма нищо по-неприятно от това една алегория в състояние на амок да прегризе гърлото ти до смърт.

Някой бързо трябва да се заеме с това, преди адът да се сгромоляса върху земята. И тук на помощ идват служителите на „По-странни времена“. Не е като да нямат достатъчно работа. Хана се връща от развод, за да открие, че някой се опитва да отвлече член на екипа им, и макар че редакторът Винсънт Бейнкрофт третира хората си като животни, той не обича никой да пипа нещо, което е негово. В случая това е персоналът му. Въпросът е принципен.

Прибавете една летяща тоалетна чиния, дългове от хазарт, изцяло нова система за псуване и един инспектор с нещо, което може да се нарече „набито око“, и вече започва поредната трескава седмица от живота на вестника, който се стреми да съобщава истината, която никой друг не иска да докосне.

„Този чаровен мъж“ е втората книга от възторжено приетата от критиката поредица „По-странни времена“.