Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цял живот. Катя Паскалева беше такава – присъствие от друго измерение, жена с много гласове, актриса, която отказваше да играе живота си по предварителен сценарий. Тази книга не е биография. Тя е следа. Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е превърнала в най-дълбоката реплика. Разказ за срещите, които никога не са били случайни. За ролите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината – и през които се измъква душата.

Катя не изчезна. Просто смени сцена.