Новата поетична книга на Васил Балев вече е факт. В нея той съумява дори чрез депресивността и алиенацията, която влага в стиховете си, да стигне не само до душата на човека, но и да събуди чувствителността ѝ и накрая всеки от нас да избяга от собствените си страхове и сам да създаде свой център на света.

Васил Балев е поет, който ни радва не само с таланта си, който има в излишък, а и с умението си да ни заразява чак до клетъчно ниво с онова усещане, което носи магията на истинската поезия.

ТЕЖЕСТ

Не чувам нищо

Камък ли каза?

Облак? Кедър? Кит?

Или изгубена пчела над океана

заета да събира сол

от месоядните цветчета на очите ти?

Гледам те: такъв: с огромни

зъби на баща

Когато изговаряш думите

ти сякаш ме изяждаш

но не чувам нищо

Само нулево пищене

И – последно: Кит ли каза?

Сигурно е камък

защото не познавам друго

което да тежи така и да не мърда