„Текстове на пирамидите“ са най-древният известен ни сборник с религиозни текстове в човешката история. Те са записани за пръв път в недостъпните подземни помещения на пирамидата на цар Унис от V египетска династия (ок. 2350 г.пр.Хр.) и продължават да бъдат изписвани в пирамидите на следващите царе и царици от VI династия до края на Старото царство. По данните на съвременната наука може да се предположи, че тези текстове са били записани най-малко столетия по-рано, а вероятно в устна форма ги е имало още в края на IV хил.пр.Хр.

Текстовете на пирамидите имат изключително значение за изследването на древноегипетската традиция на свещената литература. Те са пренасяни и използвани през цялата египетска история до нейния залез в началото на новата ера.

Текстовете са колекция от над 800 магически заклинания, предназначени да осигурят безсмъртието на египетския владетел. Чрез тях царят се възнася на небето и става безсмъртно космическо същество, заченато и родено от бога на слънцето, което продължава съществуването си в небесната сфера сред боговете. Сложната и многопластова картина на това възнесение и преминаване към живот в най-висшето измерение свидетелства за учението за безсмъртието; при това достъпни за нас от самото му зараждане.

От момента на откриването на първите текстове (1880) до днес тези магически заклинания са обект на многобройни изследвания и тълкувания от учените, но много от въпросите, които древното знание поставя, все още остават неразкрити. За близо век и половина текстовете на пирамидите са превеждани само на някои от основните европейски езици. Този превод е първият на български език и съдържа една от най-пълните версии, издавани някога.

Теодор Леков