Стефан Янков е добър ученик на своите духовни учители–разказвачи. Страниците, които ще прочетеш, щастливи читателю, са пропити от дъхаво червено вино и благостта на сладкодумието.

Завиждам на родените в Пловдив. Като чета тази книга, си мисля, че това е мястото, това са хората, това е делото, за които човек може да мечтае.

„Делото” е театърът. Почти 20 години Стефан Янков е в центъра на театралния живот в провинцията (Пловдив, Димитровград, Хасково, Сливен, Смолян), а през следващите повече от 20 години работи в софийски театри или в Националния център за театър. Бил е драматург, бил е и директор. Истински театрал. Самоироничен, вслушан в света около него, замислен за същината на случващото се... Книгата разказва и как протичаше процесът в българския театър преди 10 ноември, и как – след това. И въпреки всичко е жизнеустойчива и жизнерадостна.

На задните корици на множество книги пише, че те трябва да бъдат прочетени. Да! Това се отнася и за „Театрална география, истории, личности“ – умна, забавна, особено важна книга.

Никола Вандов