Стиховете в „Там някъде“ ни повеждат на „едно необикновено пътешествие – по териториите на сърцето, по океаните на любовта, по моретата на приятелството...“.

Теодор Троев, изследовател и пътешественик, пътувал по дирите на митични герои и поверявал живота си на стихиите, сега ни повежда на едно необикновено пътешествие – по териториите на сърцето, по океаните на любовта, по моретата на приятелството, зад които ни очакват и бреговете на искреността и доверието.

Повежда ни с лодката на стиховете си, в която няма никаква украса, нищо излишно. Затова тя е толкова красива в своята изчистеност и здравина, в своята нравствена читавост и може уверено да ни води по водите на въображението и спомена, да ни полюшва в пристанищата на детския копнеж и юношеските мечтания, откъдето ще се понесем в солената реалност на присъствието ни тук и сега, далеч от „тихите и лепкави води“, от „мъртвото вълнение“ и дъното на примирената успокоеност.

Теодор Троев умее с няколко стиха да ни пренесе в реалността на световете си, да ни поведе по криволичещата траектория на любовните трепети и да накара и нас да затрептим с чистотата и красивата прямота на душата му.

Антоанета Николова